Онлайн рекламите в Интернет могат да “изкачат” навсякъде. Най-разпространената форма на онлайн реклама е банерът – каре, което се намира обикновено в горната, долу вляво, дясната или централната част на уебстраницата.
Съществуват различни видове банери – тикери (банери, които се движат по екрана), небостъргачи (тесни и дълги от едната страна на уеб-сайта) и правоъгълници (карета, които се появяват в центъра на екрана). Повечето банери имат линк, който води към уеб-сайта на рекламодателя.
Интерстишъл (Interstitials), са онлайн реклами, които се появяват на преходни екрани в уеб-сайтовете (най-често докато чакате да се зареди нов екран). Попъпите (pop-ups) пък са реклами, които “изкачат” без предупреждение под формата на нови прозорци. Тази форма на реклама обаче, може да бъде доста досадна и вече почти всички модерни браузъри имат система за блокирането й.
Друга много популярна форма на реклама е контекстната реклама (contextual advertising), в която различни реклами се появяват в зависимост от съдържанието на страницата, в която са представени. Най-известната подобна услуга се предлага от Гугъл (Google Adsense – http://adsense.google.com). Другите форми на онлайн рекламата включват плащане за съдържание, изграждане на микросайтове, съюзи, партньорски програми и вирусен (viral) маркетинг.
При “плащане за съдържание” (content sponsorship), компаниите се възползват от възможността името им да се спомене в контекста на специализирани уеб-сайтове по определени теми – новини, финансова информация или друга специализирана тематика. Тази форма на реклама е най-добре да се използва при внимателно подбрани уеб-сайтове, в които рекламодателите могат да предложат релевантна информация или услуга на потребителите. По подобен начин, е-маркетолозите могат да се представят чрез микросайтове. Например, застрахователната компания може да създаде микросайт в сайт за продажба на коли, в който да се дават съвети на купувачите при избор на автомобил и в същото време да им предлагат изгодни цени за застраховка.
Когато преди десет години Сергей Брин и Лари Пейдж създадоха Гугъл (Google), едва ли са предполагали, че днес световно известната търсачка ще обслужва повече от 50% от заявките за търсене в мрежата, изпреварвайки Яху (Yahoo) и ЕмЕсЕн (MSN – търсачката на Microsoft).
Гугъл създават и купуват непрекъснато нови услуги – Фругъл (Froogle.Google.com) за сравнение на цени, платформа за разработка на блогове (Blogger), услуга за електронна поща (Gmail), услуга за търсене по карта, комбинирана със сателитни снимки (GoogleMaps) и много други. Новите услуги предлагани от Гугъл (Google) се появяват и растат като гъби, но въпреки това са безплатни. Естествено тогава излиза въпроса от какво печели Гугъл (Google). През 2004 година дружеството стана публично с цена на акциите $85 долара, а година по-късно борсовата цена беше близо $300. Най-големият дял от приходите на Гугъл (Google) са от продаване на реклама. За 2006 година Гугъл (Google) генерира повече от 10 милиарда долара от продажба на реклама, като през 2004 са били около 3 милиарда долара. Най-популярната програма за реклама на Гугъл (Google) е ЕдУърдс (AdWords – http://adwords.google.com). Тя работи на следния принцип – клиентите избират ключови думи, върху които искат да рекламират, след което Гугъл (Google) включва техните реклами под формата на каре “Спонсорирани връзки”, когато някой потребител търси резултати по тези ключови думи. Ако няколко рекламодателя искат да рекламират върху едни и същи думи, Гугъл (Google) предлага система за наддаване и показва рекламите на първите десет рекламодателя, които са склонни да платят най-висока цена за съответните ключови думи. Наддаването за цената на ключовите думи определя дали и на кое място ще се появи една реклама, което само по себе си създава идеалния “пазар” на реклами – на първо място добре насочен и на второ място - на пазарна цена. Гугъл (Google) искат “всичко, което се показва в търсачката да бъде свързано с това, което търси потребителя”, казва анализатор, “затова компания за продажба на автомобили не може да закупи реклама, която да се показва при търсене на ‘парфюм’”. Шерил Санденберг, една от най-добрите рекламни мениджъри на Гугъл (Google) се радва, когато хората й казват, че дори не усещат кога Гугъл (Google) им показва реклами. “Целта е да направим рекламите толкова полезни, колкото и резултата от търсенето”, посочва тя. Три години след създаването на ЕдУърдс (AdWords), Гугъл (Google) осъзнаха, че ако искат да навлязат силно на пазара на рекламния пазар в интернет, те трябва да предлагат рекламно място не само на страницата с резултатите, но и на всички други сайтове, които са склонни да показват техните реклами. Така, те създават програмата ЕдСенс (AdSense – http://adsense.google.com). Всъщност, както повечето услуги на Гугъл (Google), те я купуват от Уърднет (WordNet) за $102 милиона долара през април 2003 година. Тя е насочена към собствениците на уеб сайтове, като им предлага да поставят рекламните карета на ЕдУърдс (AdWords) на сайтовете си, като срещу това получават заплащане от Гугъл (Google). Днес, хиляди сайтове използват ЕдСенс (AdSense), за да показват рекламите на Гугъл (Google) и да реализират “лесни” приходи.
Истината е че, за да реализират добри приходи от тези реклами, собствениците на уеб сайтове трябва да имат качествено съдържание, защото именно съдържанието е това, което ценят не само потребителите, а и Гугъл (Google). Верни на принципите си за полезност на рекламата, ЕдСенс (AdSense) анализира автоматично съдържанието на страницата, в която има реклама и показва реклама, която е свързана по някакъв начин със съдържанието на сайта. Например, ако поставите направите страница в Интернет, в която говорите за туризъм и поставите в нея каре за реклама, което да използва ЕдСенс (AdSense), тогава всеки път когато някой посещава страницата, ЕдСенс (AdSense) ще проверява съдържанието й и ще предлага на посетителите на реклами свързани с туризъм. Ефективността на тези реклами се измерва с така наречения “клик рейт” (click-through rate), който показва процентното отношение между броя на показванията на една реклама и броя на кликванията върху нея.
За стандартните банери в Интернет този процент варира между 0,5% до 1,5%. Насочената реклама на Гугъл (Google) обаче постига резултати от 4% до 6% клик рейт. Е-маркетолозите определят подобна форма на реклама като “плащане за клик” (Pay-per-click или PPC), защото разходите свързани с такава реклама са именно свързани с броя на кликове, които са направени върху дадено рекламно съобщение. При модела “плащане за цена”, стойността на всеки клик варира от $0,5 до $10-20 в зависимост от ключовата дума, за която ще се появява рекламата. След като клиент кликне на реклама, той се озовава на сайта на рекламодателя, който е направил рекламата. След направения клик от страна на потребителя, рекламодателят вече дължи (в този случай на Гугъл) цената на този клик, независимо какво ще направи клиента на страницата на рекламодателя – дали този клик ще се превърне в покупка на даден продукт или услуга зависи вече от самият сайт на рекламодателя. Тази форма на реклама (“плащане за клик”) отдавна обаче е обект на критики от много рекламодатели, защото не са редки случаите, в които “конкуренцията” прави фалшиви кликове само за да изтъни рекламния бюджет на една или друга фирма. Според различни изследователи между 10% и 15% от всички кликове са фалшиви, като по този начин се източват близо 1 млрд. долара от рекламодателите. Тези данни обаче се отнасят за пазара на реклама през 2005 година, а за 2006 година според анализ на PwC, е отчетен ръст от 34% до 16,8 млрд. долара. Проблемът за Гугъл в този случай е, че компанията прибира част от генерираните чрез фалшиви кликове пари, което пък изнервя рекламодателите.
Така в началото на 2007 година Google започва експериментално, пускането на нова система “плащане за действие” (Pay-per-action). За разлика от “плащане на клик”, тук клиентът има възможност да определи при какво действие на потребителите той ще бъде таксуван. Продажба на стока, поръчка на продуктов каталог, абонамент за получаване на новини от компанията – всичко зависи от бизнеса на рекламодателя. Новата система позволява да бъде проследено действието на всеки кликнал върху рекламата. Другата новост, която въвеждат Гугъл (Google) е, че клиентите на сами ще могат да определят цената, която са склонни да платят за постигането на желания резултат. Собствениците на сайтове, които са включени в програмата “плащане за действие”, преглеждат офертите на рекламодателите и избират кои от тях да бъдат показвани на техните страници. Новата система ще позволи на Гугъл (Google) да дава много по-адекватни статистики за възвращаемостта на инвестиции на рекламодателите и ще ги отърве от най-голямото петно, което стои върху рекламния им бизнес – измамите с фалшиви кликове. Стартирането на тази нова програма за пореден път поставя Гугъл (Google) една крачка напред пред конкуренцията. Гугъл (Google) решиха да “променят” играта, докато Яху (Yahoo) наскоро започна да наваксва с изоставането на новата си платформа за реклама - Панама. Тя обаче не предлага решение за фалшивите кликове, а основно подобрява насочената реклама и по-скоро свързването на съдържанието на страниците с рекламата, която се показва на тях.
Из Пандeв, Пeтъp 'Мониторинг на критични е-бизнес приложения на Европейския пазар', УНСС, 2007
