Въпреки, че в икономическата литература се отделя по-голямо внимание на B2C отношенията, оборотите реализирани чрез B2B (бизнес към бизнес) отношенията превъзхождат много по мащаби B2C. За 2003, в световен мащаб B2B е-търговията достигна $4 трилиона долара, сравнени със $282 милиарда през 2000 година1. Оборотът на онлайн B2B транзакции в частния сектор в ЕС за 2002 се оценява между $185 и $200 милиарда2. B2B мрежите използват търговски мрежи, аукционни сайтове, онлайн продуктови каталози, сайтове за бартер и други онлайн ресурси, за да достигнат до нови клиенти, да обслужват достатъчно добре съществуващите клиенти и да търгуват на по-добри цени. Повечето B2B пазари предлагат продуктова информация, онлайн поръчки и обслужване на клиентите (чрез гореща линия или онлайн форми за връзки). Например, корпоративните клиенти могат да посетят уеб сайта на Сън Микросистемс (Sun Microsystems – http://www.sun.com), да разгледат детайлна информация за продуктите и да общуват с персонала онлайн. Компанията за производство на мрежови компоненти и софтуер Сиско (Cisco) получава повече от 80% от поръчките си през Интернет.
Някои B2B е-търговци участват в “отворени пазари за размяна” – големи е-пазари, в които купувачи и продавачи се срещат онлайн, обменят информация и извършват транзакции. Например, ПластикНет (PlasticNet.com), Интернет пазар за пластмасови продукти свързва повече от 90,000 посетителя с повече от 200 доставчика. Въпреки използването на такива “отворени пазари” обаче, големият дял в B2B търговията се полага на личните търговски сайтове на отделните компании. Все повече онлайн продавачи изграждат собствени сайтове за търговски обмен. Вместо просто да им продадат даден продукт, тези сайтове дават на продавачите по-голям контрол върху представянето на продуктите и им позволяват да изградят по-добри взаимоотношения с клиентите като им предоставят допълнителни услуги към продукта за същата цена.
Из Пандeв, Пeтъp 'Мониторинг на критични е-бизнес приложения на Европейския пазар', УНСС, 2007
